4.11.2008 г., 9:21 ч.

Без букли 

  Поезия » Философска
471 0 6
Като стара картина,
дочакала ценността си
идваш есенно,
уж, пак специално
и накрАсена
златно брокатена,
многопръстна,
кехлибарено лъснала,
полугола,
разсъблякла дървета,
ех, безбуклени човечета,
пият есен от мен,
пак с опиянение,
и заразни са им
светлотъмните песни,
мамещи са им
стъпките звездни,
болката, утаила се
под листата,
по път на някой друг,
без горчивината.


© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??