17.11.2007 г., 19:49 ч.

Без дири... 

  Поезия
682 0 12

Времето ни даде огън. Но обречен.

Да изгасне.

И във него да изтлеем.

Върху Стара пепел.

Прясна.

Поколение в предела.

Между вятъра и Бога.

С белези по свойто чЕло

от екстаз и... изнемога.

Кръговратът тук се спука,

за да пусне миг безумство

в периферията глуха

на вековната си гузност.

Само миг. За еднодневка.

Поколение. Без име.

Без кумири. И без клетви.

И без дири.

И БЕЗ ДИРИ.

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??