Времето ни даде огън. Но обречен.
Да изгасне.
И във него да изтлеем.
Върху Стара пепел.
Прясна.
Поколение в предела.
Между вятъра и Бога.
С белези по свойто чЕло
от екстаз и... изнемога.
Кръговратът тук се спука,
за да пусне миг безумство
в периферията глуха
на вековната си гузност.
Само миг. За еднодневка.
Поколение. Без име.
Без кумири. И без клетви.
И без дири.
И БЕЗ ДИРИ.
© Катя Todos los derechos reservados