17 nov 2007, 19:49

Без дири... 

  Poesía
735 0 12
Времето ни даде огън. Но обречен.
Да изгасне.
И във него да изтлеем.
Върху Стара пепел.
Прясна.
Поколение в предела.
Между вятъра и Бога.
С белези по свойто чЕло
от екстаз и... изнемога.
Кръговратът тук се спука,
за да пусне миг безумство
в периферията глуха ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??