17 nov 2007, 19:49

Без дири... 

  Poesía
683 0 12

Времето ни даде огън. Но обречен.

Да изгасне.

И във него да изтлеем.

Върху Стара пепел.

Прясна.

Поколение в предела.

Между вятъра и Бога.

С белези по свойто чЕло

от екстаз и... изнемога.

Кръговратът тук се спука,

за да пусне миг безумство

в периферията глуха

на вековната си гузност.

Само миг. За еднодневка.

Поколение. Без име.

Без кумири. И без клетви.

И без дири.

И БЕЗ ДИРИ.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??