nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
25.02.2010 г., 21:46 ч.

(... без дом) 

  Поезия » Философска
795 0 14

...няма дом за планинския камък -

всеки ручей е негово зло...

би могъл да е в крепостен замък,

би могъл да е нещо добро,

 

а подритват го кални потоци,

претъркулват го мътни води

и от много подобни отскоци,

и от бЪрзеи -  всъщност блести...

  

Ням, изгубен отломък от време,

без посока и всъщност без път:

потопен и с разбити колене...

влачи скитникът старата плът...


Поочукан, изгладен и малък,

къс от нечие спряло сърце,

в епизод от живота си жалък -

старо ручейно малко дете...

 

......

 

Прах от кремъчни камъни мъти,

снежна, изворна, бяла вода

ромолят като звЪнци по пътя –

давят в сЪлзи,  искра след искра....

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??