Без дом за завръщане
„... и за царските палати
не бих те сменил!"
Ран Босилек
Кой ти взриви стената,
моя схлупена къщице?
Дупка остави за вятъра -
сам при теб да се връща.
Да свири нощем по ъглите,
звезди да слага в кандилото,
да виждаш - почитат те мъртвите,
кланят се доземи и си отиват.
Да пее денем с врабчетата -
дано да свикнеш - смъртна си.
Но верен е той на обета си,
от корен няма да те изтръгне.
Защо ми преточваш мъката
и три пъти сменяш прясола?
Чувал ли е някой някога
скръб по родното - втасала,
да уталожи кротко спомена,
да рукне в сърцето радост
по някакви хартийки - бонове,
сменили стряха за празност?!
Кой ми взриви душата,
моя свидна къщице,
да съм до гроб прокълната
без дом за завръщане?
Изоставена къща в с. Рачевци'2010
© Теди Савчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Кой ми взриви душата,
моя свидна къщице,
да съм до гроб прокълната
без дом за завръщане?"
Едно малко, тъжно бижу е този твой стих, Теди! Има такава къща в родното ми село. Поне веднъж в годината я посещавам - да се поклоня пред нея и да ми напомни за безгрижното и щастливо детство. Благодаря ти за съпреживяната емоция.
-
С Барона! Наистина си струва да се прочете!
Поздравления! -
Снимката съм я правила аз, през тази есен. Това е първата къща, която видях в началото на селото...
Благодаря ви, приятели, за споделянето! -
Бърка в сърцето този стих, Теди!
Родната къща наистина е много повече от дом за живеене...
Много...
Жалко, че понякога хората го разбират, когато тя вече е рухнала....
Поздрав сърдечен! -
Прекрасно е!!!
-
С поздрав!Хубав стих!
-
Дано го прочетат повече хора, Теди...Струва си. Барона
-
Много добре казано!Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Имала си смелостта да го напишеш, а аз още нямам, но може би трябваше да дойда тук, за да се престраша!? За докосващо - спор няма, а в моя случай и вдъхновяващо! Благодаря!