Без думи...
Отново без думи на прага сам стоя, моля се и плача...
Сълзите ми се стичат в душата, а сърцето мълчи...
Вече няма какво да каже след чувствата дълбоки...
Наказание ли е това или благодат - тази силна жажда за любов?
Отрова ли е страстта или малка надежда за топлина?
Думите вече не помагат след всичко, което е изживяно.
Празните думи не могат да запълнят онова, което е вътре в мен.
Това ли е моето наказание да търся силната обич в пустиня?
Да треперя за обич, която сам бих искал да дам...
Вече няма да говоря, защото никой не разбира...
Не си заслужава, защото имам чувството, че говоря на скали... ...