18.10.2023 г., 20:34 ч.

Без думи 

  Поезия » Пейзажна, Свободен стих
252 0 1
Седя тук като черна сган.
Душата ми плаче, ридае.
И защо не зная.
За мечти ли несбъднати или приказки!?
Времето мрачно, дъждовно ...
Открива в теб носталгия,
тъга умиращи надежди,
но ще дойде нов ден, нов сезон,
в който да откриеш слънцето
и живота си, любовта,
да си подариш още един хубав
изпълнен с усмивки ден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Андонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??