Защо да имам тяло перфектно,

щом душата ми ще е празна?

Защо? Нима ще е по-ефектно?

Не, не мога!

И какво дали ще ме харесаш,

мен не ме интересува!

Не искам ничие мнение,

винаги се намира някой да ме псува…

Макар да си сладко опиянение,

не ще ме привлечеш, щом знам, че си пълна нула,

Усещаш, че ти се изплъзвам,

да, правя го, защото съм господарка на самотна кула,

в която аз не живея, а съществувам!

Момче, не се прави на интересен,

защото ще ти направя живота черен,

пътят към прошката никак не е лесен!

Ти винаги ще бъдеш с поглед студен!

Е, какво? Доволен ли си?

Съсипваш всяко добро момиче

и се мислиш за герой,

но виждам, в очите ти валят сълзи, като порой!

Не ще бъдеш ти щастлив,

защото отвътре нямаш душа,

макар да си красив,

ти “живееш” твоят “живот-мечта”!!!