Без Ева в Райската градина...

                                           на Ева...

Веднъж във Райската Градина

бе Господ ме поканил сам:

бе точно като по картина,

но Ева нямаше я там...

От плод дърветата тежаха,

цветя ухаеха навред

и птици влюбени летяхя,

и пееха, но все в дует...

И Ангели летяха с песни,

звезди искряха през деня,

а във потоците небесни

течеше мед вместо вода...

Разхождаха се полуголи

жени по Райският мегдан:

за нежни тържества готови,

но Ева нямаше я там.

Змия забързано пълзеше,

от ужас вцепених се ням,

в устата ябълка държеше,

но Ева нямаше я там...

Тогава се помолих Богу:

-Върни ме долу Боже!..Знай

без Ева просто аз не мога-

без нея Раят не е Рай!..

Не чул до днес молба такава

добрият Старец онемя:

-Добре върви!..Върви тогава

обратно в своята Земя!...

-А може ли да пожелая

за Любовта ни опит нов,

че там (изгонена от Рая!)

ме чака Ева за Любов?..

Тогава в Райската градина

                 д-р Коста Качев