Луната хвърля плътни сенки над
поля смълчани, свити в тишината,
що прорязана от песни на щурци таи
мъглата бледа, водеща след себе си покой,
за който гледа от високо как разпръсва се мълва
за отмъщение жестоко…
Тъмни клони – гласни струни
за невидимия Вятър, втъкващ в
плахите души, тоз ужасяващ нощен театър
от видения отминали, в кошмари въплътени,
впръскващ ледени игли във вегетиращите вени
на телата, под контрола на души осакатени… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация