Без кураж... бос и гол...

8.06.2014 г., 11:04 ч.

Поезия » Философска

880 0 6

Пак е нощ, пак тъма,
дори и в душата
светулки не светят.
И се щурам,
щурак оголял,
вечно бос,
вечно празни ръцете.
Ослепях... като кърт,
само вятърът свири
и блъска тополите.
Уж се учих добре -
не разбирам ли ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без кураж... бос и гол...

Искате да прочетете повече?

Предложения