Fabiana (Галя Николова)
216 821
4.10.2008 г., 8:53 ч.

Без муза 

  Поезия » Философска
762 0 9

Нямам муза

и е... нищо в душата ми,

и е тъмно в очите,

и са празни белите листове.

Колко каляски

от тука преминаха,

колко принцове

в златотъкани одежди...

Кой ме ориса

да съм така безразлична,

да очаквам... в самота

и... бездумие.

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • лъжкиня... нямала муза

  • Е, и ако това е бездумие... Че то крещи, бе миличка! Пълно е с чувства!
  • много хубав стих, Фабиана...с обич.
  • Остави белите листи,
    а пиши на монитора думите!
    Виж - превръщат се в златни,
    дори и без Муз-а!
  • Я виж, как ги редиш без муза
    Хареса ми!
    Поздрави, Галя!
  • Лирическата май е недоволна от стиха... ама не е права, да знаеш!!
    Стихото е чудесно! А и музата си личи от Еверест...
    Прегръдки, миличко, и давай напред, докато музата не се е усетила, че е в тебе
  • Великолепен стих, Фабиана! Толкова е стегнат, толкова е изчистен, и така доверително, изповедно и тъжно звучи!
    Може би само вместо: "Колко каляски ОТ ТУКА преминаха..." да бъде
    "Колко каляски ПРЕД МЕНЕ преминаха..."


  • А принца може да пристигне с бял кон!Прекрасен стих!Поздрави!
  • Щом има очакване, знажи надеждата е жива!
    А за музата, тя си е в теб!
    Пишеш прекрасно!
Предложения
: ??:??