1.08.2008 г., 0:18 ч.

Без муза 

  Поезия » Друга
658 0 7
Вече нямам вдъхновение,
бягат римите далече.
Пак съм в мъртвото вълнение,
и навътре ме повлече.

Нямам за какво да пиша,
всичко ми е някак пусто.
Ям и спя, по навик дишам,
липсва ми основно чувство.

Правя кратка равносметка,
явно съм съвсем различен.
"Аз"-ът не стои във клетка,
той е жив и динамичен.

Бях поет, но днес не съм.
а какво съм - и това не зная.
Без любов съм като в сън,
лутам се - слепец в безкрая.

Всъщност, има ли значение...
"Утре" ще предложи друго.
Ще се заредя докрай с търпение
и ще чакам ново чудо...

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??