Да не ретушираме духа си.

Белезите са сила,

бръчките - съвършенство.

Безброй са  слънчевите дни

и звездните нощи.

Но помним слънчевите затъмнения

и полярните сияния.

Спящият океан е скучен.

Възхитени сме от цунами и от тайфуни.

Изпепеляващи лета

и смъртоносни виелици

крият в себе си необикновеност,

тайнственост и величие.

Да не ретушираме духа си.

Нека остане истински.

Вълнуващо е, когато лъвът

разкъсва жертвата си

и  белоглавият орел

издъхва във висините.

Всяка смърт заради идея

е безумна, но велика.

Войната е ритник

по задника на битието

и го тласка напред.

Вулканите и земетръсите

са гневът на Земята,

напомнящ ни за нашия гняв.

За съвършенството

на духовните  вулкани и тресения.

Да не ретушираме духа си,

защото е издевателство.

Защото е отхвърляне на истината.

Нека не го канонизираме за светец.

Светците са човешка илюзия.

В живота всичко е свято.