(дует с Красимира Колева)

Аз мразя цветовете на дните,
моето съществуване тук и сега
е, когато изчезнат светлините
и очите ми докоснат този мрак.

В мрака мога да се скрия спокойно,
в царството на мислите да се потопя,
без да се тревожа дали е достойно,
свободно и леко ще искам да изгоря.

И без звезди, там горе в небето,
аз искам една тъмна нощна почивка.
Да усетя, всичко що е в сърцето
и което наистина ми носи усмивка.

Да се гмурна после сред сълзите
на душата си за страха да разкажа.
Само  мислите ми да виждат очите
на себе си, че съм силна да докажа.

Аз в пустотата на сенките крача.
Виждам своите отраженията в тъмното.
Не искам да знам, какво тук значи
моето сърце да чувства от отвъдното.

Така през нищото мога дълго да вървя,
да се пречистя от всичко грозно и сиво.
Без да давам обяснения, нито да мълвя,
за да открия после в мен нещо красиво...