Отиваш си от мен, за кой ли път?
Аз бързам тиха в мрака да те видя,
но в мен оставаш само пареща следа,
ах, как ли можех, как да го предвидя?
Не исках да повярвам, Боже, в думи,
че ще си тръгнеш скрит във тъмнина,
ала сега във мен две тъжни струни,
възпяват първата кошмарна самота!
Ти си замина! Край! Това е!
Приключи всичко, свърши се до тук!
По пътя свой поемай, друже,
и пробвай си късмета с някой друг! ...