23.10.2009 г., 0:31 ч.

Без вдъхновение 

  Поезия » Друга
523 0 4
Давя се в мастилото
на омразата си към самата мен.
Потъвам в недовършените срички,
задраскани до нечетливост думи,
превърнали ме в някой друг -
не мен.
Самотни редове се извисяват
отделени.
Самотни думи - по-ярки и големи.
Не мога да ги свържа,
не успявам
и не искам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Предложения
: ??:??