20.10.2019 г., 18:10 ч.

Без заглавие 

  Поезия » Друга
824 10 17
Тя е истинска, ако е мълчалива -
подобно стон от болка тлееща;
подобно огън, който не заспива
след поредната любовна среща.
Там вятърът разстила тишината.
И думите живеят някак безотрадно,
увиснали надолу със главата...
Колко ли преди смъртта си страдат?
Присъдата с едно око намига:
нали отдавна всичко е решено?
За правдата все нещо не достига,
щом истината е незащитена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Предложения
: ??:??