25.07.2010 г., 21:34 ч.

Без заглавие 

  Поезия » Философска
597 0 1
Не искам да съм вързан вятър и замръзнал ручей,
не искам да съм тъжна и сама,
очаквам хубавото да се случи -
да полети света ми с любовта.
Не искам да порасна! Да повяхна...
дете да бъда само искам аз...
и в локвите да пляскам - да е тясно
за детското в големия ни свят...
Пораствам, само че... за жалост
превръщам се във ураган
и става тъмно,
пусто, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??