Черен облак сякаш спуска се над моята душа, кога ли тръгнах аз към бездната!?

Ще спре ли някога това

или ще продължи така...

И мрак настъпва в нощта,

ала не е тъмна само тя.

Блещука нейде светлина,

ще ми покаже пътя тя в тази непрогледна тъмнина!

И ето виждам в нея сянка нечия,

дали е на любимия?

Протягам бавно аз към него своята ръка и гасна в дълбока самота.

Но виждам не желае той това да бъде моя пътеводна светлина,

обръща гръб на мен и любовта, пропаднах вече в бездната!!!

Прокоба черна ли отне мойто щастие? Ад ли е това или урок на таз съдба?

Сърце не се дели на две, но черна мъка го обзе.