Политаме и пътьом ги кроим
крилата – неукрепнали, несмели,
и бягаме от тъжните недели,
че младостта без маска е и грим.
Не се свени и гола да е даже,
през смях и среден пръст ще им покаже,
на делниците с пътя начертан,
по нечии ръждясали жалони,
а тя ще кривне – вятъра да гони,
звездите да докосне с жадна длан...
От всеки земен порив да опита –
любов до болка, болка неприкрита... ...