Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
27.07.2022 г., 11:35 ч.  

Бездомни и щастливи 

  Поезия » Философска
453 7 10

Политаме и пътьом ги кроим
крилата – неукрепнали, несмели,
и бягаме от тъжните недели,
че младостта без маска е и грим.
Не се свени и гола да е даже,
през смях и среден пръст ще им покаже,

 

на делниците с пътя начертан,
по нечии ръждясали жалони,
а тя ще кривне – вятъра да гони,
звездите да докосне с жадна длан...
От всеки земен порив да опита –
любов до болка, болка неприкрита...

 

А днес сме само бледен негатив,
в косите ни снежецът тихо пада,
единствено  душата ни е млада,
сред пепелища грее въглен жив.
Понякога насън летим отново,
бездомни и щастливи – без окови...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно!
  • Благодаря, Краси! И на вас, приятели!
  • Красота!
  • Наде, прекрасен стих!
  • Прекрасна творба !
    Поздрави !
  • Наистина летим отново и отново, връщаме се там, дето "сред пепелища грее въглен жив"...Ех, Наде, чувствата наистина стават все по-силни с възрастта. Така хубаво си го казала в твоя хубав стих!🌹
  • Интересна структура! Душите са мпади, политаме, та дори и само насън!
  • Домът е основа, но и котва. Кораб с пусната котва не плава. Човек с дом или се връща в него, или се затваря там...
    Много философско стана
  • "А днес сме само бледен негатив,
    в косите ни снежецът тихо пада,
    единствено в душата ни е млада,
    сред пепелища грее въглен жив.
    Понякога насън летим отново,
    бездомни и щастливи – без окови..."

    Наде, Наденце!
    Велика си!🌹🌹🌹
  • Да, понякога отново летим.
    Много хубав стих! 🌹
Предложения
: ??:??