Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
14.01.2024 г., 10:33 ч.

Бездомно 

  Поезия » Философска
452 3 7

И показа си зъбите белите,
тази зима и с вой закъснял
на парченца разкъса неделите,
леден вятър навред е развял,

 

знамената на бяло безсилие,
опустял и премръзнал градът.
И без битка предава се милият
и вилнее вън бялата смърт.

 

Само сгушен по ледните улици,
ситно стъпва премръзнало псе,
в някой вход за минутки притули се,
после тихо скръбта понесѐ,

 

на душите, сърцата – бездомните
и отмине по пътя нелек...
Нахранете го! За да си спомните,
онзи смисъл, да бъдеш човек.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Права си, Наде. Първо е любовта.
    Помагайки на по- слабия, човек внася малко справедливост. Негова си потребност, за баланс на бездушието и липсата на съпричастност....Обратния знак...
    Субективно е, да. Вътрешно усещане, което не всеки носи. 🙂
  • Човешкото значи любов. Дори справедливостта е субективно понятие.
  • Наде! ❤️
    Мир не ми дава Истината, че човешкото значи справедливост!
  • Някои хора отдавна са загубили човешкото в себе си.
  • Благодаря, Ники!
  • Чудесно е, Наде!
Предложения
: ??:??