danda (Даниела)
358 1120
14.11.2012 г., 9:38 ч.

Безгранично 

  Поезия » Друга
754 0 10

 

                                          посветено

 

Аз някой ден ще си отида ей така,

недопрочела очерка на болката,

снишила се до възел самота

и лека от тъга, като обрулен облак.

 

И няма да узная колко точно

от любовта си още искам да ти дам,

и колко надълбоко мога да надскоча

вината, че без мен оставаш сам.

 

И няма да погаля за последно

косите ти, извити в бял въпрос.

Защо изобщо има понеделници,

щом всеки ден е край, безумно прост?

 

И знам, че ще надвикам суетата,

която е орисница на първия ни дъх,

и безгранично и безсънно, без остатък

при теб ще се завръщам с утринния лъх.

 

Аз някой ден ще си отида, както днес

от теб си тръгнах, без да кажа дума.

В ненаранена тишина една безплътна свещ

неистово овалите ти непонятни ще целуне.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??