На върха си вече, хайде, радвай се,
джобът ти е пълен, но сърцето май е празно.
Да, самотно е там горе, виждаш само
птици как волно реят се високо.
Мислиш, че предела си достигнал ли?
А защо не можеш да летиш със тях тогава?

Да, безгрешен си, но само в своето несъвършенство.
Купуваш плочки, за апартамента,
защо не ми дадеш назаем, та да мога
да запълня дупките в сърцето си.

Гледаш ме с насмешка, очи - пренебрежителни,
а преди се опитвах да намеря душата ти зад този поглед.
Аз не спирам да греша, признавам,
грешка беше любовта...

Грешка беше да ти вярвам, но спокойно,
сервитьорки има много.
Май на визитките ти им трябва малко промяна...