Защо отмина ти, безгрижно лято?!
Защо отлитна ти с крила?
Защо събра си цялото красиво ято?
Или пък съвсем греша?

Тъй беше хубаво
рано сутрин с колелото,
тъй беше хубаво
късно вечер, спяща в леглото!

Лятяхме ний безгрижни като пеперуди,
не мислихме за друго,
а другите ни мислеха за луди!

Слънцето играеше със нас,
а луната идваше да спи до нас!

Дните тъй дълги,
безгрижни, щастливи,
нощите тъй топли, красиви...

По полята се скитахме цял ден,
че чак хванахме щастливия тен!
Тен от зелена коприва,
тен, викащ: "Аз съм щастлива!"

Звездите шептяха за своите приключения,
а цветята - за своите умения!

Цялото време беше за нас!
Цялото щастие играеше с нас!
Но защо сега това чудно време излитна?!
И до мен стои само някакво тягостно бреме

и не ме пуска да литна!?