22.02.2018 г., 12:00 ч.

Безименно 

  Поезия » Друга
889 0 0
Скитаща по улиците на срама - избледняващ силует търсещ някой да възвърне човешкия ти облик.
Розите вехнат, когато в душата ти бурята се развилнее.
Кой сълзите ти продава за собсвена облага, не това не може да съм аз - не умея да ранявам.
Кръвта от твоите рани превръща се в горещи белези по моето тяло.
Бягаш в тъмнината, прегърнала мечтите си, ала улиците водят все натам - към безпътния площад.
Там с чувства се търгува, там купуват същността ти срещу маска изкривена в грозна гримаса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Венциславов Всички права запазени

Предложения
: ??:??