Castaneda (Ле Бед)
29 46
15.10.2014 г., 11:20 ч.

+ безкрайност 

  Поезия » Философска
654 0 5

 

Едно и също е,
същото едно,
което вечно липсва.
Объркано е,
от много бъркане по чуждите души.
От търсене на нечии грехове,
когато твоите в редичка са строени.
Завиждаш и на бледите стени,
че те поне опора са на себе си.
А ти?
Въртиш се, като майката Земя,
от ден на нощ прескачате се с Другата.
И само някъде към полунощ
излиза Лудата.
Набързо списва няколкото реда.
Полива после тихичко мечтите.
Една за теб, една за мен...брои...
докато загасва светлините.

© Ле Бед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??