1.04.2020 г., 12:21 ч.

Безметафорно прозрение 

  Поезия » Философска
744 0 0

Във девствен лес, накрая на света,

открих пътека тайна към небето. 

'Почакай, това е само суета...‘

'Не бързай! Спри!‘ ми шепнеше сърцето.

 

Следи човешки зърнах в този час,

свидетелство на нечий порив зримо.

Уви, тук не ще бъда първи аз,

тук някой преди мен е минал.

 

Напразно търсех своя миг велик

на радост от дела неповторими,

на Слънцето изгарящия лик

да стигна – а там долу да е зима.

 

А всичко се оказа много просто –

ключът бил тук, у мен самия.

Усетът, роден в безсънни нощи,

посочи смисълът къде се крие.

 

В щастието с обич да даряваш,

да чувстваш красотата на нещата,

с труда си нещо да създаваш,

да не изпадаш в плен на самотата.

© Веселин Данчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??