5.07.2008 г., 0:45 ч.

безмълвна сянка 

  Поезия » Друга
597 0 2
Безмълвна сянка и безмълвен стон
на призрак непознат или забравен,
като огън пламенен и жив,
вместо лед обгръщащ, сив.
Тих тропот, в тиха утрин
и отново безпътен проход…
… грохот, но безлични образи
в преплетения ми живот…
Човек съм аз и нека съмне!
Палача мой ми доведете,
зората нека ме обгърне и
болката ми удавете…

© Деси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??