11.11.2017 г., 13:54 ч.

Безмълвно 

  Поезия » Друга
370 2 3

Разбира се, че мога да летя!
Но трудното е приземяването.
Да можех да съм есенни листа,
за да е красиво падането…
След всяка глътка свобода,
завръщането безпощадно е.
Безмълвни са ми тези времена
във търсене на моето пристанище.
А ще ми се да мога да се спра,
да отпочинат и крилата ми.
Да е излишно вече бягството…
И някой да прегърне и тъгата ми.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??