Листите са пусти, но пък се намира тишина
Липсват тъжни мисли, но е глухота
Равномерно, безразлично
Изпразнено от смисъл
Далечно, нелирично
Загубена орисан
Музиката в мимика е скрита
Музикантите ми са прозрачни
Изсвириха една сюита
За несгоди брачни
Рисунката е огледало празно
Затова творбата ми е бяла
Магията на четката огасна
Талантливо изветряла
Чашата на маса празна
Чувства се сконфузно
А течността във нея някак
Застинала е гузно, гузно
Нищо не помръдва тук
Загубени сме всички
Отидете си, не сте желани
Човешко е да сме безлични!
© Юнеско Чомски Всички права запазени