Когато е толкова късно,
че чак става рано,
аз почвам да пиша
за това, което е било или идва.
Идея си нямам
как ще продължи
този епизод нов,
но сякаш толкова познат.
Алкохолът в мен
ме кара да чувствам.
Моята краста е любов,
но несподелена!
Да се натискам,
а те да ме изстискват.
Да ме искат,
но да им увисвам.
Гледам някакъв филм
наужким с хубав край.
Сериалът покрай мен
е толкова магичен – няма край.
В момента случаят е критичен.
Нищо не е като в план.
Цикълът изглежда толкова трагичен.
Сам се хващам в капан.
Сюжетът е толкова стойностен,
но да беше измислен.
Ала не е! Етично многослойностен
и много нетактичен.
Геройте си идват и отиват -
красотата, безочливостта.
Студенина понякога намират
в лудостта и справедливостта.
© Дан Дан Всички права запазени