На ръба на кея спряла се е самотата,
разбиват се вълните във нозете и...
Припява с пясъчни акорди тишината,
изтичайки безследно между пръстите и.
Хоризонтът слива се безшумно със покоя,
разсичайки притихналата синева...
С въздишки хлипащи наситен е прибоят,
обезветрен от нестихваща тъга...
Морето свъсено и жално... тихо стене,
забулено в скърбящо расо на монах...
С вълните си бездънно, глухо да превземе,
очи... посипани с пустеещ, сивкав прах. ...