Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
14.07.2018 г., 1:13 ч.

Безпътно 

  Поезия » Друга
710 0 2

Прах по устните се сбира бавно,
мудно паяк паяжина сплита.
Развръзка няма. И утрото е нямо.
Възелът по-здраво се заплита.

 

Загубват се познатите пътеки,
волно, силно бурените избуяват,
закриват се посоките навеки.
По-тъмни и студени дните стават.

 

Без съмване в клепачи натежали,
обречена нощта е на отричане.
Бодат, разсичат яростно кинжали,
там някога се раждаше обичане.


          01.07.2018г.
Етчи - Анета Саманлиева
          

 

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Четох и други твои стихове, пишеш смислено и естествено, ценя това. Харесва ми.
  • Дааа.... Когато спре да се ражда обичане е много мрачно, студено и безпътно. Много ми хареса!
Предложения
: ??:??