Поробен в свойте грехове,
страданията гълтам с шепи.
И ако някоя, някога дойде,
дали все още в хола шета?
Катеря като шерп живота.
Все някой придружавам.
Откраднах някак оборота
и днес ли още продължавам?
Не мога без очи да гледам,
но аз - безочливият смисъл,
няма как любов да вземам,
когато в друго съм орисан.
И днес се чудя как добутах
до тези скръбни времена.
Дали из вярата се лутах,
между живота и смъртта?
Как искам да те надживея,
съкровена тайна и мечта
за безсмъртие след нея,
когато пак ще долетя.
И песен някъде ще почне
с ритмичен весел тон,
и ще продължи безсрочно
към звездите бардовски купон.
© Бойко Беров Всички права запазени