Безсънице моя! Колко много те искам!
Очаквам те всяка вечер в два...
Нуждая се от топлината ти,
като щъркел самотен в зимната нощ.
Вятърът луд ли чука по прозореца ми?
Или е загубената ми душа,
жадна за твоите ласки?
Ще ти отворя да влезеш. Ела...
Пренощувай до мен! Нека бъда с теб
като младоженец щастлив...
Виж Орион - как пояса си е оставил на небето,
за да влезе в моята кожа!
Заминава някъде в далечината влак,
като комета самотна по Млечния път
Ще мине ли там - някъде близо до теб,
за да ти прошепне моето Обичам Те?
© Ангел Милев Всички права запазени