Нощта приспа света, а в мен
немеят отговори неоткрити.
И вятърът се е смълчал смутен,
приседнал в мрака под липите.
Нощта е като силна мъжка длан,
но толкова далечна и студена.
Притиска тишината във капан
без изход – като в капка заледена.
А в капката вилнеят бесове,
наред с молитвите към тебе, Боже...
Нощта приспива всички светове,
но мене да приспи не може.