3.08.2019 г., 13:22 ч.

Безсъници 

  Поезия » Друга
295 3 6

БЕЗСЪНИЦИ

 

Как да си продам душата? 
Натоварена е с грешки.    
Но побира необята, 
нежността на таралежа, 
тлеещи в нощта жарави – 
залези от мойто детство. 
И до днес ли разгадавам
смислите им на вълшебства? 
Някому дали са нужни  
камъни и сухи тръни?  
За какво ще му послужат  
триста сприхави безсъния?

Дяволът дали ще купи 
непотребната ми стока –
купища ненужни букви,
в болка измълчани строфи? 
Както и да я погледна – 
и ръбата, и несгодна.
Ще я мъкна до последно –
като камък неудобна.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??