17.09.2024 г., 7:05 ч.

Безсънна нощ 

  Поезия
66 5 9

Навсякъде  е тъмно. Нощ е.

Спят птиците в сънни гнезда.

Градът сънен тъмнее все още,

под блясъка тих на звезда.

 

Отначало самотни и бледи,

после все повече лампи горят.

И  отвсякъде вече ме гледа

с  очи  ранобудни градът.

 

И  ето, съседът закусва накрак,

и поглежда часовника стар.

С пълна уста, този весел добряк,

ме приветства с усмивка и чар.

 

А аз уморена  светлината угасям

и си лягам в леглото студено.

Слушам часовник на моята маса

и хора как тропат край мене!

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Ангел!
  • Много ми хареса стиха,Миночка!Поздравления!
  • Благодаря ти мила, Тони! Зарадва ме коментара ти и поставянето на стиха в любими. Хубав и спокоен ден ти желая!
  • Безсънието понякога присъства и в моя живот.
    Различно ми текат мислите тогава.
    Прегръщам те!
  • Благодаря ти, Стойчо, за хубавия коментар и за поставяне на стиха в любими!
  • Единствено самотата принадлежи на живота...
  • Юри, благодаря ти че постави стиха в любими! Хубав ден ти желая!
  • Младен, зарадва ме с този прекрасен коментар, за отличната оцека, която постави и мястото на стиха в любими. Направи утрото ми щастливо. Благодаря ти!
  • Много, много хубаво стихотворение поднасяш, Миночка!
    Истинско, преживяно, вълнуващо. Съпреживявам и оценявам, защото и аз имам своите безсънни нощи, наситени със сходни наблюдения и усещания, които ти превъзходно си успяла да изразиш.

    "А аз уморена светлината угасям
    и си лягам в леглото студено.
    Слушам часовник на моята маса
    и хора как тропат край мене!"

    Както казваше любимата ми учителка - "пиша отличен (6)"!
Предложения
: ??:??