Безсънните нощи...
Отчаяни, самотни!?
С въпроси нерешени
за хора тъй самотни.
Безсънните нощи,
напиращи с безброй въпроси.
А болката сковава мислите
ми тъжни.
Въпрос след въпрос,
но отговор няма!
Стомахът се свива в конвулсия
дива. Какво е ? Защо ли го чувствам?
И болката страшна напира,
дъха ми възпира...
Защо ли?
Мечтата си сбъднах...
А виж ме сега!
След толкова време
тя ме убива.
© Ангел Всички права запазени