Безумни ездачи на бури
препускаме бясно напред.
Прашинки от пясъчни кули
не знаем ни място, ни ред.
Какво ни остава накрая?
Премигнем - и ето не сме!
Изпива ни жадно безкрая,
забравата стъпки метé.
Какво, ще си вземем за "Там"?
Богатства, имоти, пари!
Безумен е нашият план,
безумни са нашите дни.
© Хари Спасов Всички права запазени