Безутешно минават си дните ми,
като безсмислени, тъпи поеми..
Натрошени на ситно мечтите ми
- уродливи кристали, ехидно засмени..
А надеждата пристан последен е,
неминуемо ням..
Неохотно подхилва се мракът
и сърдито обажда се вял..
И душите объркани, сложни..
чезнат в свят обеднял..
A сълзите са толкоз съдбовни
и пропяват горчиво, почернели от скръб - ...