13.04.2016 г., 21:08 ч.

Безутешно 

  Поезия » Философска
523 0 8

Безутешно минават си дните ми,
като безсмислени, тъпи поеми..

Натрошени на ситно мечтите ми
- уродливи кристали, ехидно засмени..

 

А надеждата  пристан последен е,
неминуемо ням..

Неохотно подхилва се мракът
и сърдито обажда се вял..

 

И душите объркани, сложни..

чезнат  в  свят обеднял..

A сълзите са толкоз съдбовни 
и пропяват горчиво, почернели от скръб -

дотегливи  минорни акорди..

© Eva Filth Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова е СИЛНО, че нямам думи...
  • Много благодаря за коментарите!
  • Колко е странен светът? Именно безутешното творчество може да утешава. Струва си да се замислим за това... И на автора, и на читателя може да им стане по-леко... Заради творчеството! Прекрасно произведение.
  • "Натрошени на ситно мечтите ми
    -уродливи кристали,ехидни засмени"
    Безусловна находка.Хареса ми.Поздрав от мен!
  • Да, красиво и мрачно е! И напълно заслужаващо 5-те звезди, а не гнусни единици. А се сещам и за още нещо, едно лекарство, което поне малко би могло да подейства като утешение- един маааалък „нимфетамин” … Досега не съм качвал музика тук- дано няма проблеми с линка.
    https://youtu.be/6dW6aNAZGTM
  • Благодаря за коментарите. На поставилите единица искам да кажа , че е гнусна проява точно на този текст! Вероятно е грешка да признаеш мъката си!
  • Понякога утехата идва от самия теб Добре си предала това особено... настроение, Ева...
  • Мрачна до траурност, но красива безнадеждност! Харесваш ми такава, Ева. Отива ти! От мен 5.
Предложения
: ??:??