Пазарът. Малкото градче.
Пасквил трагикомичен.
Животът – ето го, тече.
Тече, а не отича.
Без край, без смисъл, ще речеш.
Така е, с допълнение:
за миг не спира да тече,
но руслото си сменя.
Аз виждам други времена
и други на площада:
минава хубава жена,
на друг очите грабва.
То и сега не ни е зле.
Какъв ти е проблема!
Да има някакво мезе,
аз биричка ще взема.
И после още по една.
И после те оставям.
А тая хубава жена
ще мине. Обещавам.
© Райчо Русев Всички права запазени