8.06.2019 г., 22:53 ч.

Безвремие 

  Поезия
456 0 0

Храмът обгърнат е в пламъци.
Счупено огледало.
Душа, обкована с премеждия.
Жигосана с болка, до бяло.
    
В онемелите спомени няма искра.
Тя е изстинала.
В опустялата къща - само тъга.
Радостта е заминала.

 

Под чержето на двора няма ключ.
Само прах и безвремие.
Като в църква греховно мълча.
Но за всички ни има спасение.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??