Утре, може би ще се реша
в слънчев лъч себе си да намеря
или просто ще се утеша
с монолог в чаша строго премерен.
После спомените ще кипят
с цветовете си от пластелини,
ще полепват по малкия свят
- свят с криле, но криле нелечими.
И ще пием, ще пием до гроб,
и обратно до първия писък
за щастливите в нечий живот
и нещастните в дългия списък!