9.07.2011 г., 13:34 ч.

# # # 

  Поезия
954 0 15

Какъв поет съм - аз съм просто човек.

И рими сдиплени от кош не вадя.

Животът ми дотук не беше лек.

Раздавах се без мисъл за награда.


Пилях се в луди нощи хулигански.

С бохемска жажда пих на поразия.

Че пъпа ми е вързан по балкански

и селските си корени не крия.


Във снобски барове не ме търсете.

Бутиковите дрехи все ме стягат.

За гроздовата има сто мезета.

На мен каскетът най си ми приляга.


Да бъда себе си за мен е важно.

Макар и в скучни рими разпилян.

Не мога думи да редя паважно.

И все за село пиша замечтан.


Че искам пак кобилата да впрегна.

Да слушам песента на колелата.

И градската суетност пренебрегнал,

да крача бос по твърда пръст позната...


© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво!
  • Впечатляващо.....напълно в твой стил ...Поздравления!
  • Мисля, че животворна е само тази вода, която идва направо от извора.
    Поздравления за хубавото стихотворение, Митко!
  • ... не вади...
    пълни със тях звездните кошове...
    Че Думите понякога
    или нищичко не струват,
    или са по-скъпи от грошове...!


  • Имах усещането, че съм го чела и преди.. или просто си повторил някои неща. Това обаче не ми попречи да го харесам.
  • ,,Да бъда себе си за мен е важно.'' Това е много важно! Много ми хареса! Поздрав!
  • Харесах!
  • Не в снобски барове, в кабриолети,
    и с маниери лъскави, превзети,
    а в кръчмата,на чаша ром с Пегаса
    там ще откриеш истински поети!

    Брей!Без да искам се получи Рубай'ият!!Здравей, Митко!Радвам се, че те открих!
  • Хареса ми "да слушам песента на колелата"!
  • Аплодисменти! Великолепно!
  • Бели рози за този стих...
  • Браво!Бъди!Малко останаха истинските!
  • Моята май няма да е към небето,Геле...
    Поздрави на всички.
  • Всеки сам избира своята пътека,
    а всички пътеки водят до едно и също място - в небето.
  • Запази простичкото и човешкото и за напред!
    Поздрав,Митко!
Предложения
: ??:??