Библейската тъга на моя татко,
с която рови във пръстта и смисля дните си,
расте нагоре дива като кестен
и сянката ù потъмнява във очите му.
На мама побелелите надежди
и тихите молитви преди сън
поемат всяка вечер своя път незрим
с талиги носталгични към небесния....
Единствено щастливи, двете черни котки
рисуват важно своя периметър
нагоре и надолу като с ръце на стар магесник:
две хранения, малко лов и ирисова диагностика ...