Слънцето си отива. Сянката наближава.
Но светлината на нощта ме прегръща
в обятията си. И страхът и мракът си отиват.
Затваря очите ми. Отключва сърцето ми.
Шепти ми, че едва сега проглеждам.
Че преди била съм сляпа за истината.
За себе си. За вярата. За надеждата.
За несломимата целувка на любовта.
Любовта към мен. Към него. Към света.
Тогава тръгнах към нея. Хванах ръцете ѝ.
И полетях влюбена в живота към смисъла.
И така, бидейки нощ, открих красотата на деня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация