Подарил ти бих небето
във лазурно мека синева
и прах звезден от което
бих постлал пред твоите крака.
И морето бих дарил ти
синьо, ако можеше това,
с диадеми от смарагди
бих окичвал твоята глава.
За прослава на честта ти
храм сапфирен бих ти построил,
де възторжен нежността ти
бих възпяващо в стих редил.
Но те все ще мержелеят
в сянката на твойта красота
и звездите ще бледнеят
пред теб, нежно прелестна жена...
© Христо Оджаков Всички права запазени