7.11.2012 г., 13:41 ч.
Бил ли е Максим праведен
Бил ли е Максим праведен,
не зная.
Ще разбера,
когато ида в рая.
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
няма да се научите че коментар не се коментира
коментарът е начина да се осъществи комуникация между автор и читател
когато читател коментира друг читател става - чат, често попада и в графа- спам
но, ок
да кажем, че е дискусия...
интересен паралел- Ботев- Ангар
...
много може да се пише по темата
ама няма нужда
а времената не са тежки
прахта в главата ви е тежка -
И Ботев беше яхнал вълната на ежедневието. Странна работа ...вместо да пише за птички, пчелички и цветенца, което е особено уместно в тежки времена като тогавашните и сегашните.
Хубаво е, Ангар.
P.S
Бил ли е Максим праведен,
не зная,
но няма да е изненада,
ако го срещна в... -
дай да обяздим вълната на ежедневието...
не се прави така, според мен
похват на жълтата преса е това
на калпавите журналисти и творци също
ама не изненадваш -
Е това си е "друга" поезия, някак си... Джак
-
Сега пък вече изобщо няма значение. Дай Боже всеки да поживее толкова.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Очаквах че ще има коментари, и че ще имам възможност да изкажа искреното си уважение към Дядо Максим - скромен, миролюбив,кротък,добродетелен, благороден, великодушен ... Не напразно именно той е бил предложен за патриарх от Комунистическата партия - защото в него сякаш бяха събрани всички добродетели, изброени в Моралния кодекс на комуниста.
Но от кончината му не може да се прави трагедия - безсмърни няма. Дошло му бе времето и отиде на по-добро място, за какво да скърбим? Богомилите са казвали, че когато човек умира, трябва да се радваме за него, а когато се ражда, - да плачем.
Но в стихчето ми има две неща: първото е самоирония; че видите ли, патриарх Максим може и да не е в рая, но аз със сигурност ще попадна там; и ще видя дали и той е там. Това е присмех над общото човешко качество: всеки да се мисли за по-добър, за по-достоен от другите.
И вторият момент - понеже всички днес прекомерно го величаят, обявяват го за праведник и че непременно трябва да се канонизира, - да намекна, че това кой колко е праведен все пак го решава Оня отгоре.
И, ако има и трети момент, то е, че такива прекомерни почести, пищни погребения и пр.на никого не би трябвало да се отдават; особено на духовни лица, които учат че всички голи сме дошли на тоя свят и голи ще си отидем.
Това исках да кажа. А сега ли му беше времето? Според мене - именно сега, докато е актуално, когато тези думи могат някого да впечатлят, да провокират, да предизвикат у някого одобрение, а у другиго възмущение.